Назад

Излязох зад гърба на миналото и тръгнах след него.
То не знаеше къде отива и се изгубихме заедно. Върнах се да го търся..
Срга пътят е друг и ме обърква- посоките са все различни.
Аз искам да съм точно такава- объркана и незнаеща.
Знанието поражда страх, а аз съм смела.
Пътят е назад и аз разпределям движенията на крайниците си обратно на нормалното ходене- преднозадни стъпки правя и отпечатвам наново дните си.
Забавлявам се с обратното броене, което ми върща спомена за пърата промисъл- на мен друга не ми трябва.
Странна работа са тези слънчеви неделни утрини -подтикват към обратно броене.

Излязох зад гърба на миналото и тръгнах след него.
То не знаеше къде отива и се изгубихме заедно. Върнах се да го търся..
Срга пътят е друг и ме обърква- посоките са все различни.
Аз искам да съм точно такава- объркана и незнаеща.
Знанието поражда страх, а аз съм смела.
Пътят е назад и аз разпределям движенията на крайниците си обратно на нормалното ходене- преднозадни стъпки правя и отпечатвам наново дните си.
Забавлявам се с обратното броене, което ми върща спомена за пърата промисъл- на мен друга не ми трябва.
Странна работа са тези слънчеви неделни утрини -подтикват към обратно броене.

Облечената

Сашо каза да обличам всичко в образи. Днес станах и се опитах да се облека, а не успях. Шибаната сива тениска с Мики Маус ме гледаше право в очите, а мишокът се усмихваше доволно. Или ме харесваше, или ми се подиграваше. Съвсем явно беше, че не мога да се облека. А сега съблечена ли ще ходя? Та аз даже не съм съблечена при положение, че не съм била облечена след като не мога да се облека. Седанх на леглото мислейки как ще се разхождам гола навън...на студа и как всеки ще вижда голотата ми, голият ми необлечен Аз. Стана ми срамно- Сашо ме беше излъгал- искал е да си ходя съблечена по улиците.... А уж ми беше приятел. Реших, че най- удачното, което можех да направя е да започна постепено да се самоизграждам образно. Да, казвах си , Лора, ти си просто една Лора и си имаш тяло, но и мисъл; значи не си просто Лора, а си съвкупоността на енергии, които са в тялото ти, което пък си е едно нормално земно тяло..Повтаряйки си тези неща, виждах доволната усмивка на господин Маус, който все така беше вторачил изпитателен поглед в мен. Започна някакво различно мислновно раздвижване- разбирах вече Сашо- всъщност е бил прав- искал е просто да се облека, за да не ми е студено във февруарското време...

Нов живот

Не отминалото време,а спомените са скритите духовни връзки, които остават неразрушими..
Не тъгата,а носталгията, която следите от въображението/въобразеното са оставили в душата спомена за онова, което никога няма да бъде повторено..
Не бъдещето, а очакването, което се е случвало  безброй пъти в различните животи, онзи ням свидетел на разждането на душата.
По- достоверен от действителното е плодът на въображението..

Душата ми, тази самотна спътница....
Все така търсещта световете със слънцата, онези измислените и въобразени в сънищата...
Онези червените- така изгарящите. Лъчите им се вклиняват във всяка мисъл като завет- непроменящи се  във времето.
Топлината- горещата лава на отминалото припомня за видими изгаряние по тялото и по кожата ми...

Болят ме, болката е неизлечима през годините. А душата? Къде  е?- сама е в оразнжевия поток от светлини....

Ангелски криле

Колко съм лека- от безразличието е.
Назад е нищото и иска да ме настигне,а не може.
Това е от крилете ми-този път не са изкуствени-имам си истински-ангелски.

Близо съм и съм щастлива-красотата е само малка част от всичкостта, която е пред мен ....

Дойдох , а теб те няма. Нали щяхме да се срещнем на границата? Нали измислихме начин за осъществяване на мечтите през лъчите на погледите си? Защо не дойде?
Чувствам липса,а не тъга- като река, която не повлича след себе си кръговратите.
Дишам чрез водата,а не мога да изпитам живот. Дишането ми остана само ,а любовта се разми във реката- ето защо не дойде. Защото чувствата ни се размиха във времето, а аз не бях разбрала. Ето защо те няма- искаш да запазя само щастливите спомени от времето прекарано с теб, искаш да продължа по течението на реката,а аз не мога без теб. Страх ме е,без лъчите на светлината, без кръговратите. Ще слея спомените и ще измисля златни парещи криле,с които да си отида от миналото...

26.03.2010 Гарванът знае тайните на совата

Остана само датата.
Странни лица- безралични и тъжни...Незаинтересовани, безлични. Тъжно е да си безличен: по- добре да си темерут; и то щастлив темемрут ...жа-жа темерут на щастието. Странните изкривени лица дори не ме поглеждат- аз се вглеждам в тях...Преди енергията на тъмното и мрачното се вливаше в мен....
Изживях много дни без часовник, дни на безвремие и на щастие и открих най- важната истина в живота- хората са белизлични заради циферблатовете:)