Душата ми, тази самотна спътница....
Все така търсещта световете със слънцата, онези измислените и въобразени в сънищата...
Онези червените- така изгарящите. Лъчите им се вклиняват във всяка мисъл като завет- непроменящи се  във времето.
Топлината- горещата лава на отминалото припомня за видими изгаряние по тялото и по кожата ми...

Болят ме, болката е неизлечима през годините. А душата? Къде  е?- сама е в оразнжевия поток от светлини....