Не отминалото време,а спомените са скритите духовни връзки, които остават неразрушими..
Не тъгата,а носталгията, която следите от въображението/въобразеното са оставили в душата спомена за онова, което никога няма да бъде повторено..
Не бъдещето, а очакването, което се е случвало безброй пъти в различните животи, онзи ням свидетел на разждането на душата.
По- достоверен от действителното е плодът на въображението..
Няма коментари:
Публикуване на коментар