Дойдох , а теб те няма. Нали щяхме да се срещнем на границата? Нали измислихме начин за осъществяване на мечтите през лъчите на погледите си? Защо не дойде?
Чувствам липса,а не тъга- като река, която не повлича след себе си кръговратите.
Дишам чрез водата,а не мога да изпитам живот. Дишането ми остана само ,а любовта се разми във реката- ето защо не дойде. Защото чувствата ни се размиха във времето, а аз не бях разбрала. Ето защо те няма- искаш да запазя само щастливите спомени от времето прекарано с теб, искаш да продължа по течението на реката,а аз не мога без теб. Страх ме е,без лъчите на светлината, без кръговратите. Ще слея спомените и ще измисля златни парещи криле,с които да си отида от миналото...