Облечената

Сашо каза да обличам всичко в образи. Днес станах и се опитах да се облека, а не успях. Шибаната сива тениска с Мики Маус ме гледаше право в очите, а мишокът се усмихваше доволно. Или ме харесваше, или ми се подиграваше. Съвсем явно беше, че не мога да се облека. А сега съблечена ли ще ходя? Та аз даже не съм съблечена при положение, че не съм била облечена след като не мога да се облека. Седанх на леглото мислейки как ще се разхождам гола навън...на студа и как всеки ще вижда голотата ми, голият ми необлечен Аз. Стана ми срамно- Сашо ме беше излъгал- искал е да си ходя съблечена по улиците.... А уж ми беше приятел. Реших, че най- удачното, което можех да направя е да започна постепено да се самоизграждам образно. Да, казвах си , Лора, ти си просто една Лора и си имаш тяло, но и мисъл; значи не си просто Лора, а си съвкупоността на енергии, които са в тялото ти, което пък си е едно нормално земно тяло..Повтаряйки си тези неща, виждах доволната усмивка на господин Маус, който все така беше вторачил изпитателен поглед в мен. Започна някакво различно мислновно раздвижване- разбирах вече Сашо- всъщност е бил прав- искал е просто да се облека, за да не ми е студено във февруарското време...