Седя...Не, не седя- надвиснала съм точно пред луната. Страх ме е ,че ще ме погълне. Клатя се на един крак ,а не знам дали тази разделяща ме реалност от нея е бездна..Дишам през страха си, задушавайки се в тези черни пространства, които не спират да се раждат в мен и чрез мен... Единственото ми желание е да намеря отговорът, заради който душата ми страда..